Няколко седмици в Тибет - Част 12

27.09 След "маршовото" събуждане от близката казарма,отпътувахме по посока Дзоганг.Пътя,отново макадам,но значително по-добър се спускаше по дефиле,преди да се изкачим към прохода Gamala Pass на 4,660 м.Панорамите и селцата през,които минавахме отново бяха уникални,завоите,които успях да преброя 75.

,











Даже и орлите ни разрешиха да ги снимаме....







Спуснахме се до 3,200м в селцето Пангда,като тук пътя за Ченгду се разделя на северен и южен.Ние продължихме по южния,но преди това посетихме манастир,който осново го реконструираха,но иконописите уникални.









Изкаюихме се още веднъж,но на далеч по-приемливи височини и от там по много красиво дефиле отново се спуснахме до Дзоганг.


Вечерта беше студена и изглевдаше,като,че ли всеки миг ще завали.

 

Утрото на 28.09 наистина беше студено,през нощта валя дъжд,а ни чакаха 160км по макадам и още 70км кофти асфалт до поредния проход на 5,008м.н. височина.С първите 70 км се справихме сравнително "бързо".На прохода имаше сняг,а от там насетне беше само "черно".Основния проблем-първите 25,30км от пътя се ремонтираше и затова го отклоняваха по страничен такъв.Не калта,а теснотията се оказаха проблем,предвид преминаването на колона от 100 военни камиона,а след това на още 97.


















След преминаването на първите 100 камиона(поне така беяе обозначен всеки с пореден номер),продължихме напред,но само след 20-ина км точно при сускането над река Меконг се наложи пак да спрем за да изчакаме следващата порция от 97 броя.Наближаваше 1-ви октомври...трябваше да има ред и дисциплина.

в далечината се виждат другите камиони,тук вече ми беше трудно да ги снимам.....първите минаваха буквална на 2 метра от нас,нямах желание да ми конфискуват апарата.....,но за сметка на това гледките къ Меконг бяха страхотни







Точно тук преди това селце аз спуках гума и се наложи да изчакам камиона и Ян-Ян за смяна.




Момчето се справи буквално за 10 минути,аз прекосих в селото,река Меконг и се озовах в крайпътно заведение където ме чакаха всички останали.










Обядвахме и след като се бяхме спуснали до 3,300 м.,отново се изкачихме до 5,000 м.,където времето беше пред дъжд.


Заваля ни,но чак когато слезнахме в селото Маркам.Добре,че в "хотела" одеялата бяха подгряващи....

Следва продължение