Няколко седмици в Тибет - Част 10

Обядвахме в „ресторанта” на селото и ние с моторите потеглихме.Пътя беше само макадам,отново в окаяно състояние и много прах и пясък.Естествено трябваше да се изпреварват камиони,което понякога си граничеше с приключение,не само поради „адската пауър” на ЗЕЛЕНИТЕ,но и поради тесните участъци, прахоляка и невъзможността да видиш какво се движи срещу теб....а бе... интересно беше.

,





Изкачване до най-високата точка на прохода(около 45км) го направихме за малко повече от час,а горе,току-що беше валяло дъжд и от другата страна(спускането) нещата изглеждаха многообещаващо.








Един по един австрийците пристигаха.




Последния с псевдо чопъра пристигна около час след последния.Междувременно,след телефонен разговор с джипа,разбрахме,че прохода го отварят в 18.00ч,но и Джабу беше тръгнал с резервния мотор,за да може да уреди място за спане в селото под прохода,очевидно нито джипа,нито останалата част от групата не можеше да се справи с оставащите 90км до селото и още 70км до Лангшиан.
След пристигането на Джабу,разбрахме,че и единия от германците е паднал и трябва да чака джипа за да го приберат.Спускахме надолу,като на места калта беше значителна.




А на места и "изненади"



Точно се стъмваше,когато влезнахме в селоти и гледката беше „многообещаваща”-по централната улица се разхождаха прасета,които ядеха боклуците изхвърлени от магазините и двата ресторанта,кокошки и всякакви домашни и бездомни животни.Заведоха ни в така неречения „хотел”,който приличаше на изоставено ТКЗС,стаи миришещи на кенеф,без вода и тоалетни.

Побеснях....след такъв прашен ден,да нямаш къде да се измиеш?!... в допълнение и леглата,които приличаха на идващи от „обор за говеда”.
Седнахме в ресторанта.Отказах да вечерям,взехме си семки от магазинчето до нас и така си цъкахме 2 часа и половина,докато пристигна джипа.След кратка справка със Силвия,решихме да пренущуваме в хотел „Тойота Ланд Круизер”.
Наистина му бях бесен на Хайнрих.То е ясно,че условията с това затваряне на прохода не позволяваха да се доберем до плануваната точка и това е един вид форс-мажор,но поне можеше да ме предупреди в е-мейл още преди тръгването ни,че условията на места не отговарят на хигиенните норми и да си вземеме спални чували......както и да е ....това не попречи да му натрия сол на главата.


Следва продължение