Няколко седмици в Тибет - Част 7

На 8 км. след чек-пойнт-а,пътя се отделя от основния G-318 свързващ Шанхай с Катманду и от тук до базовия лагер ни предстояха 102км., черен път тип макадам,сериозно изровен и набразден от дъждовете и тежките коли и камиони.Изкачването беше доста стръмно до прохода Gyatso-Lapass 5,220м.,от който гледката към 8-хилядниците беше умопомрачителна.

,











Часът беше 14.30,доста облаци се бяха появили в небето и самия Еверест беше обвит в плътни такива.Разочарование,единственото,което ми оставаше,беше надеждата,че в оставащите 55км.,синоптичната обстановка ще се промени.Нямаше смисъл да губя време и започнах да спускам,като гледките от тази страна бяха такива.....






Настигнах холандците с колелата,подминах и германците,които тръгнаха преди мен и спрях в най-ниското, в някакво селце за да си купя вода и цигари.


Въобше не се и мотках,облаците един по един си отиваха,като по поръчка.В следващия един час единственото,което си спомням е газ,изпреварване на камиони,дори джипове и така докато стигнах до последния чек-пойнт,на който естествено бях спрян.
Искаше от мен документи,разрешително за преминаване.Как да му обясня,че Джабу,който е в джипа някъде по трасето ще дойде най-малко след час?!Еми как?!то полза от английски нямаше,затова го подкарах на български.
-Виждаш ли,това пред нас е Чомолунгма?кажи де виждаш ли?!
-Той само кимаше утвърдидетелно.
-Ясно,всичко разбираш!....посочих му слънцето и Еверест,показах му часовника ми,който никога не нося,а след това и фотоапарата,повторих му няколко пъти и ДЖИП и ДОКУМЕНТИ и ДЖАБУ,който идва.....и той се смили,усмихна се...и ме пусна....не можех да повярвам!!!!!
Газ,газ....водата свърши и устата ми слепна,но той беше пред мен,без нито един облак ....цял целеничък.










Извадих апарата и снимах до захлас.На слънце беше приятно,но на сянка хладно.Температурата едва ли надхвърляше 18 целзий.Започнаха да пристигат и другите.До залез слънце не спряхме,беше уникално,като изживяване.Джабу дори сподели,че не помни от кога не е виждал Еверест толкова ясно.










По някое време,дори и цигара запалих...






Спалните помещения принадлежаха на на Rongphu Monastery,най-високо разположения в света манастир.Всичко беше спартанско без вода,ток и тоалетни....кой-където намери,но това на практика нямаше никакво значение.


Спалните помещения са точно зад този натоварен Як.



Вечерта изкарахме в основното помещение(чайна) с кюмбе по средата на което се греехме,пиехме топъл чай,че дори и вечеря-тибетска нудъл супа и месо от як,е как да не спиш като къпан под Еверест?!!!!







Еверест по ЗАЛЕЗ!!!






Лека нощ от ЕВЕРЕСТ и от мен!!!!!


Следва продължение