Няколко седмици в Тибет - Част 2

Поканиха ни любезно да влезем в отделни стаи,предназначени за чай,кафе и други ободряващи напитки.Защо ли?Защото следваше чакане ма дълга опашка(check point)за проверка на документи,разрешителни за пребиваване в Тибет,дори попълване на здравна декларация,че си физически здрав и напълно съзнаваш всички „неудобства” от надморската височина и по никакъв начин не можеш да имаш претенции срещу китайските власти,произтичащи от здравен характер.Тази цялата процедура траеше,около един час за всички от нашата група.Въобще,търпението с което трябва да се зареди човек е огромно.Е това си имаше и своята добра страна.Така както си чакахме чинно на опашката се запознахме с холандци,които пътуваха с колела,но в случая до Лхаса с влак и от там до Катманду,около 1700км.В последствие се засякохме на няколко пъти с тях по трасето до Еверест Базов Лагер.Свалям им шапка...на тези надморски височини да въртиш педалите......., Проверката завърши успешно и започна офанзивата по настаняването в спалните вагони.......ДРАМА....не можехме да се съберем в едно купе,а за багажа да не говорим.


Някак се събрахме,двама от групата Даниел(швейцареца)и Стефан баща(австриеца)отидоха в съседното купе,а останалите Херберт,Бригите,Стефан син,аз и Силвия заедно с багажа на всички в едно купе.Това,обаче не беше голямата драма.....,а тя именно беше,че прозорците на влака,както вътре в купето,така и навън в коридора не се отваряха.....това вече беше сериозен проблем,не заради климатизацията,а заради пропускането на всичко,което предстоеше бъде заснето.Добре,че си бяхме понакупили по някоя и друга бира,а дори имаше и присъствие на австрийски деликатеси на "трапезата".


Всичко беше добре до момента в който в 22.30ч.угасиха осветлението....мисля не е нужно да казвам колко цветисти бяха изразите,както на немски,така и на български...

Няу нам нен....няу нам нен и т.н.,или нещо много подобно на това се чуваше в дъното на коридора(забравих да кажа,че купетата нямат врати) с равномерно потракване на чирпаци,чинии и тем подобна посуда се продаваше закуска(силно казано,по-скоро приличаше на това,което нашите баби на село дават на някои домашни животни),която на всичкото отгоре и миришеше на НЕЗДРАВО.


Луда работа...всичкото това се случваше в 07.30ч,дори зъбите не си бяха измили още.
След „обилната закуска”,се започна ритуално пълнене на термоси с топла вода...ЧАЙ,време за чай,да де, ама ние искахме кафе.....екскюз ми...ду ю хев кофи?
Ъъъъ кафе ме ЙО!!!!!....Даниел тръгна към вагон-ресторанта да търси кафе...,но се върна само след две-три минути,каза,че било непроходимо,като на индийска гара.
Еми оставаше ни да чакаме все пак влака да спре на някоя гара,та белкем удариме джак-пот за кафе.Случи се само след два часа.Спря на голяма гара,града изглеждаше голям,но какво от това....кафе ме ЙО!!!!Добре,че поне имаше РедБул,Кока-Кола,разни сладки,соленки,всички те с много странен вкус,но поне нещо.





Доволни с РедБул в ръка



Така беше през целия ден,влака спря само на още едно място през деня и на още две гари през следващия ден,но кафе ме ЙО!,е,но поне имаше красиви гледки,макар и през прозореца.






На много места,жп линията изглежда така:




За през нощта стюардите раздадоха кислородни маски,в случай на нужда.Така,около 16.00ч,на следващия ден,след 43 часа във влак,пристигнахме в Лхаса.Отдалеч се виждаше „Потала” и настроението ни бързо се оправи.

Следва продължение