Няколко седмици в Тибет - Част 1

09.09.2009 София 07.25,излетяхме/кацнахме в Мюнхен и след шест часа престой на летището,чекирахме багажа за Ченгду(Китай).В 14.00ч.,отново излетяхме/кацнахме в Амстердам и след още час и половина моткане по летището финално излетяхме за Китай.След девет часа и половина полет,сутринта на 10.09 в 10.20ч.,местно време кацнахме в Ченгду,малък Китайски град(около 6 млн.),столица на провинция Съчуан.

,







Формалностите по проверки на визи,попълване на входни формуляри,здравни формуляри и не знам още какви формуляри отне около един час.Представителката на Asia-Bike-Tours, Чен-Чен,ни чакаше в залата за посрещачи и след събирането на групата от петима австрийци,един швейцарец и аз и жена ми Силвия се настанихме в автобуса.По пътя за хотела Чен-Чен имаше достатъчно(1/2 час) време за да ни разкаже за прословутата „Съчуанска кухня”,”Китайска опера”,”Панда резерват”,все неща с които Ченгду е известен за света и рзабира се влизали в нашата програма в настоящия и следващия ден.
Хотела беше съвсем приличен и тъй като имахме свободно време до 18.30ч.,на мен лично не ми оставаше нищо друго,освен топъл душ и слава Богу,най-накрая спане(не мога да спя в самолети).
Чен-Чен ни заведе в ресторант тип Hot-Pot ,което за мен поне представлява голям „казан” в средата на масата,който се подгрява от долната страна с газ,пълен с сусамово олио и един Господ знае колко на брой лютиви Съчуански чили-чушки.Храната се поднася сурова,като всеки сам си я приготвя,пускайки я за 3 мин.(минимум) в този врящ „адски казан”.Оказа се,че има и опция „казана” да не е лютив,ама на,нейсе нали съм си експериментатор,категорично отказах.Спомних си веднага перуанската „леко лютива алпака”,но нямаше връщане назад....ще се пробваме.Сервитьорките започнаха да носят всякакви блюда,от вегетарианско тоуфу,бамбук,сурови картофи,до месни кюфтенца,пилешки меса и в последствие(но късно)разбрахме свински гръкляни.Еми пуснахме ги в „казана”и зачакахме,е да де ама ставаше все по-топло,един път от нашата маса, на която вряха два „казана”,а също така и от съседните две маси на които вряха общо четири такива подобни,или по-голями съдове,вече не помня.Изглежда минаха тези три минути и атакувахме.....то добре,ама след второто-третото преглъщане нещата придобиха силно премрежен поглед,почти през сълзи,добре,че в този момент сервитьорките донесоха ориза(бял-сварен) в една сериозно голяма купа(не беше лют),е поне за известен период от време в устата ми имаше нещо,което не ме подпалваше.






От всички съседни маси(само китайци),ни гледаха с интерес,много голям интерес и се заливаха от смях,едва ли сме първите,нито последните,но защо да не се позабляват на наш гръб?!!Погледнах към австрийците,някои от тях все още се бореха с клечките и не бяха опитали от „адската вряща смес”,но швейцареца до мен Даниел,дишаше много трудно,учестено и пиеше “Tsingtao Draft Beer”,Силвия ме гледаше просълзено,а единствено вярното действие беше да си запаля цигара,която определено пушачите знаят как действа.Този ритуал беше осъществен навън,чувствах се,като,че ли току-що съм излезнал от сауна,не,че навън беше по-прохладно(с влажност на въздуха над 85%),но поне подухваше лек вятър.Чен-Чен,обаче си похапваше невъзмутимо,както и останалите гости на ресторанта междувпрочем,ние трябваше да му мислим,…..какво толкоз да му мисли човек?!....оставаш си гладен и нататък по програмата,която включваше посещение на „Китайска Опера”(Changing Faces).

Сградата на операта не беше нищо особенно,освен,че е направена в стар стил(средновековен),като изработката е била предоставена,явно на съсвсем съвременни майстори.
Самата „опера” е по-скоро театър от актьори,като най-интересната част е смяната на маските и облеклото по време на представлението.Определено е атрактивно,но нищо повече от резонен номер-трик на „Маг”.











Следващия 11.09,беше далеч по-интересен,от гледна точка на посещението ни в Chengdu “Panda Reserve”.Резерват известен най-вече с численноста от Панди,а именно 18 бройки,а също така и с рядката червена Панда.Забвно,така може да се обобщи това посещение.













Червена панда




Следваше посещение и в най-големия манастир в Ченгду(моля за извинение...забравих името му).














Чисто,подредено и най-важното ....ресторанта в комплекса(като за манастир),вегетариански и доста достъпен от към вкусови характеристики.





Следваше посещение в малка работилница за копринени изделия..........

двора на работилницата








Същата вечер от централна гара-Ченгду,потегляхме с влак за Лхаса-Тибет,като по предварителни данни,след 45 часа,трябваше да пристигнем в Лхаса.


Всички пътуващи в спални вагони за Лхаса минаваха през VIP секцията....странно.


Следва продължение.