София - Кейп Таун 2010 - XI част - Южна Африка

Валута - Ранд /rand/. 1$ = 6,8 - 7,10 ранда.1 литър бензин 95 = 8,39 рандаВиза - 84 лева и се издава предварително от Посолството на ЮАР в София. На нас ни дадоха виза, която важи за 10 дни от влизането в страната.

След като на 04.08.2010г. минахме границата на Намибия, от страната на Южна Африка отново ни посрещна много добра организация и бяхме готови за около половин час. Влязохме в последната държава от нашето пътуване. И от тази страна беше същата жега. Първите 10 километра покарахме по прекрасни завои, но след това отново започнаха правите пътища. Едва след още 60 километра стана интересно. От двете страни на пътя се появиха интересни скали, хубави завои и карането си беше вече удоволствие. Около 16.00 часа стигнахме до гр. Спрингбок /Springbok/. Тук решихме да нощуваме. Намерихме и лоджа в скалите над града. Прекрасно място идеално за почивка. Градчето беше малко, доста подредено и чисто. Тук вече си беше абсолютната цивилизация, предлагаща всякакви видове заведения за бързо хранене, супермаркети и други познати неща. Това беше и за този ден. Скука по пътя, но стигнахме и последната държава от пътуването ни.

05.08.2010г. - 64-ти ден.Днес ни предстоеше да стигнем до Кейп Таун и за това станахме рано. Имахме да изминем 570 километра. В Спрингбок тъкмо отваряха магазините и решихме да купим SIM карта, защото трябваше да се обадим да си уредим нощувките в Кейп Таун. Щяхме да спим в апартамента, за който Лоранс ни помогна. Купуването на тази СИМ карта отне 30 минути. Отидохме и до магазин, където предлагаха карти на Vodacom за да си купим и флашки за мобилен интернет. Е, точно там попаднахме на най-бавния продавач в света. Покупката ни отне цели два часа и половина и всичко това, за да регистрира картата, копия на паспортите и пресмятане на сумата. Просто не можех да повярвам на какъв човек попаднахме. Хубавото беше, че точно когато щяхме да му извиваме вратлето, той приключи със сметките. Ужас. В 11.30 часа вече бяхме готови. Добре, че за това време Мони успя да говори с Черил, собственичката на апартамента в Кейп Таун и спането беше уредено. Тръгнахме най-после. Дадохме такава газ, че докарахме средна скорост 120 км/час. В началото ни поваля малко дъжд и стана студено, но все пак тук си е средата на зимата. Температурата беше само 12 градуса. Пътят вече беше с доста завои и много живописен. В началото се редуваха скали с най-различна форма, а след това започнаха зелените поляни. Всичко стана много свежо и цветно.

Въпреки късното тръгване през днешния ден километрите не ни тежаха. Дори намерихме време и за обяд - нещо, което никога не правихме. За цялото пътуване обядвахме само веднъж и сега беше втория път. След първия път обядът щеше направо да ни убие - беше горещо, с пълни кореми и нямаше как да не заспи човек на мотора. Тогава решихме да пропускаме това ядене. Днес обаче можеше, защото почти бяхме стигнали, а и си беше доста студено. Спирахме на по-интересни гледки да пушим и пак продължавахме.

Около 17.00 часа стигнахме в Мелбокстранд /Melkbosstrand/ - предградие на Кейп Таун точно на брега на Атлантическия океан. Невероятно красиво и спокойно място, където щяхме да изкараме доста нощувки. Мони се обади на Черил и тя ни обясни как да стигнем до апартамента, след което се видяхме с нея на живо. Жилището беше прекрасно с всички удобства, от които се нуждаехме след едно такова пътуване. Вече бяхме в Кейп Таун. От една страна бях щастлив, че и двамата успяхме да стигнем крайната си цел живи и здрави и без сериозни проблеми с моторите. От друга страна ми беше доста тъжно, че всичко беше към края си. Отидохме до близкия магазин да пазаруваме, но се оказа, че там алкохол не продават, а ние имахме огромното желание да пием. С изненада установихме, че алкохол няма никъде, освен в единствения магазин, който вече не работеше. Пак ужас. Пристигането ни в Кейп Таун отпразнувахме с малко патронче от 50 гр. уиски, което бях купил в Иринга в Танзания и го носих от там. Беше забавно.

Така завърши този ден. Вече бяхме стигнали крайната си цел и ни оставаха само още две разходки и приключвахме.

06.08.2010г. - 65-ти ден.Друго си е в едно такова пътуване да се събудиш в Кейп Таун. Днес се наспахме до късно. Нямаше аларми на часовник и не бързахме за никъде. Станахме, пихме кафе и около 11.00 часа потеглихме към нос Добра надежда. Трябваше първо да сменим пари, за да си платим наема на апартамента. Оказа се, че тук в банка пари не могат да се обменят. За това има обменни бюра и само там може. Нещо абсолютно неприятно и необяснимо за мен. В обменно бюро няколко дни по-късно смених 100 долара при курс 6,83. Първо имаше комисионна, после такса обслужване и ДДС на тази такса и чисто взех 589 ранда. Ей на това му викам аз тлъста работа. За това тук е най-добре да се ползва само дебитна или кредитна карта.И така тръгнахме днес да търсим обменно бюро. Доста повъртяхме и стигнахме до голям супермаркет от веригата "Pick''n Pay", защото срещу него имало change. Точно на този паркинг моторът на Мони започна да работи странно, получаваха се гърмежи в ауспуха и угасна. Доста повъртя да запали, но без успех и от това падна акумулатора. Мони добута мотора до паркинга, за да не стоим на кръстовище. Купи и кабели за ток и оставаше да свалим предпазната кора на двигателя, защото там отдолу се намира батерията и да подадем ток от моя. Ето тук започна и приключението. Болтовете бяха монтирани с лепило, от мека стомана и шестограм. Не мога да си обясня, защо от Туратек слагат такива болтове, след като е пределно ясно за какво ще се ползва тази алуминиева кора. Моята я купих от Вундерлихт и беше абсолютно същата глупост, но имах късмета малко преди да тръгнем да се наложи да ги развивам, та знаех за това. В крайна сметка шестограма още при първия болт превъртя в главата. От тук нататък нямаше как да се свали кората, а общо бяха 6 болта. От всички с доста мъка успях да сваля едва два, но те въобще не бяха достатъчни. От близкия сервиз за гуми дойде един човек за да помогне. И той бил моторист, макар, че тук всички карат. Погледна проблема и се обади на негов познат от близък магазин за мотори да помогне. Дойде момчето, пробва с негов инструмент, но отново нищо не стана. Обади се на друг негов колега Девън /Devon/, който пристигна с дрелка за да пробием болтовете, но отново нищо не се получи. Последно чакахме заварчик, за да завари уши на болтовете и да ги развием, но той така и не дойде. Беше петък, в понеделник е празника на жената в ЮАР и явно хората по-рано бяха запразнили. Мони звъня на дилъра на КТМ около 16.10 часа, но от там му казаха, че работят до 16.30 и няма как да помогнат. В това пътуване минахме през доста дилъри и се убедих, че специално за обслужването това в България е с пъти по-добро. Виждал съм Ники в Камор Ауто как зарязва всичко, за да помогне на чужденец, който е закъсал. Видях и Вальо от КТМ в Пазарджик как би пътя до Магистралата, за да донесе инструменти за КТМ-а, като спокойно можеше да каже да отидем ние да си ги вземем. Видях и дилърите тук по пътя как работят и смело мога да кажа "Не ги търсете при проблем", защото само изказват съчувствие. Тук в Кейп Таун с дилърите беше също така, но извън тях е коренно различно. Девън загуби с нас 2 часа и половина, за да пробва какво ли не, само за да помогне. След като нямаше какво да направим, Девън дойде с джип и ремарке, натоварихме мотора и го откарахме до паркинга под блока, където беше апартамента. Както казах беше петък, събота и неделя са почивни дни, а понеделник е празник. Нямаше смисъл да ремонтираме мотора, защото в сряда трябваше да го товарим за България. Девън работи в магазин за мотори и даваха под наем Харли Дейвидсън. Мони се уговори да вземе един HD - Night Rod и с него да обикаляме. В 18.00 часа бяхме вече в апартамента и този път с цяла бутилка уиски. Беше неприятно, но нещата в крайна сметка се наредиха. Знам, че много от вас веднага ще попитат защо не пробва това, защо не пробва онова, но там и тогава това измислихме. Надявам се описанието да помогне на всички, когато избираме предпазна тава за двигателя. Важно е с какви болтове е хваната и важно е да има начин как да се бръкне между нея и двигателя, за да могат да се срежат болтовете или да се развият.

07.08.2010г. - 66-ти ден.И днес си поспахме доста. Около 10.30 часа дойде колега на Девън за да вземе Мони и тръгнахме към магазина. Магазинът беше много хубав, с малък сервиз към него и голямо кафе. Всичко това е на местен мото клуб, почитатели на марката. Пред магазина беше вече и зеления звяр - HD - Night Rod.

Бързо оправиха документите и бяхме готови за път. Тръгнахме и пътят мина през центъра на Кейп Таун. Огромен град, разположен върху голяма площ с обособена градска част с високи сгради и всичко останало е еднофамилни къщи и ниски жилищни блокове до 3 етажа. Панели няма. За такъв град се оказа, че движението е невероятно добре организирано с много указателни знаци. Нямаше го онова досадно лутане и чакане в задръствания, което е типично за голям град, в който отива човек за първи път. И двамата с Мони много ни впечатли Кейп Таун. Отначало времето беше леко облачно, но с излизането от града изгря слънце. Малко след това спряхме на бензиностанция за да заредим. Тук реших да покарам и аз малко Харлито и се сменихме. С ботушите да ендуро се караше лесно, макар в началото да търсих къде напред са педалите. . Пътят започна да се изкачва в планината и се появиха прекрасни завои. Всичко около нас беше зелено, минавахме през много красиви малки градчета и карахме по перфектен асфалт. Всичко беше хубаво, освен това нещо дето му викам Харлито. Нека никой не се обижда, но това е най-отвратителния мотор, който съм карал, а по принцип обичам моторите от този клас и съм карал такива. Няма абсолютно никакво окачване и дори малките камъчета имах чувството, че ми влизат отзад. По завоите ако не се дава газ, няма завиване. С тази огромна задна гума и тънка предна се създава усещането, че все едно някой те бута и трябва отново да се дава газ. Иначе моторът е с много голям въртящ момент и много мощен. Малко по-късно на един светофар решихме да се дръпнем и БМВ-то не можа да се справи.Иначе около нас наистина беше красиво и доста спирахме за да погледаме.

Стигнахме и до Cape Point. Интересно място с гледка към нос Добра надежда. Фарът е преместен тук през 1911г. след като се е разбил португалския лайнер "Лузитания". Първоначално построения фар през 1848 е бил с 87 метра по-ниско.

Гледката към нос Добра надежда.

Пристигнаха още двe Харлита.

Отново сменихме моторите и продължихме към нос Добра надежда /Cape of Good Hope/. Беше доста близо и пътят минаваше по интересни завои и странна растителност в сив цвят.

Ето, че стигнахме и до нос Добра надежда. Това е най-югозападната точка на Африка и тук е първото място, на което бреговата ивица завива на изток. Първият заобиколил носа е португалеца Бартоломео Диас през 1488г. Първоначално е кръстил носа - нос на бурите, но португалския крал Жуау II променя името на нос Добра надежда. Това беше и мястото, на което Мони държеше да стигнем задължително още преди да тръгнем. Ето, че вече бяхме тук и естествено усмивките ни не слизаха от нас. Дори и слънцето се показа изцяло за да е още по-хубава картината.

Имаше много туристи и решихме да им покажем как можем да се търкаляме по камъните от радост, нещо на което гледаха много странно, но пък не ни пукаше, знаейки от къде идваме и през какво минахме за да стигнем до тук.

А мястото наистина ни хареса. Сега след толкова стотици години и ние се чувствахме като Бартоломео Диас. А Атлантическия океан продължаваше да е доста бурен тук.

Доста постояхме тук, след което тръгнахме обратно да се прибираме. Минахме по друг път, отново изпълнен с красиви градове и хубави завои. В 17.30 часа вече бяхме в апартамента, щастливи от преживяното. Оставаше само да отидем до Иглен нос - мястото, на което аз държах да стигнем.

08.08.2010г. - 67-ми ден.Днес искахме да пътуваме, но си останахме само с искането. Ужасно време. Валеше много силно и температурите бяха много ниски. Май наистина сме в средата на зимата тук в Южна Африка. Цял ден стояхме в апартамента, разпускахме, поизпрахме малко и останалото беше един голям мързел. От този същия мързел дори когато спря след обяд да вали Мони едва ме накара да излезем. Тръгнахме да разгледаме и това "предградие" Мелбокстранд /Melkbosstrand/, където бяхме отседнали. Намира се на 15 километра от центъра на Кейп Таун и преди време е бил самостоятелен град, но сега административно е в рамките на големия град. От тук започва прекрасен път, който минава точно покрай брега на морето през другите предградия и квартали и стига почти до центъра на Кейп Таун. Всеки път ние минавахме от тук, защото беше невероятно красиво. Тръгнахме на разходка и ето какво представлява това градче.

Навътре в океана все още си беше лошо времето.Но при нас беше слънчево и малко студено.Наистина красиво място, доста е уредено от гледна точка на магазини, аптеки, заведения и най-хубавото е, че е много спокойно. Интересното е, че по това, което ни разказаха сега водата в океана е най-топла и макар навън да беше 15 градуса във водата беше пълно със сърфисти. Поразходихме се и след това се върнахме в апартамента да продължим с мързела. Утре щяхме да покараме за последно.

09.08.2010г. - 68-ми ден.Днес станахме рано, но времето отново беше лошо. Вече не ме свърташе на едно място и бях твърдо решен да тръгваме. А навън си беше дъждовно и студено. Зима е. Около 09.30 часа спря да вали.Тръгнахме, а беше едва 10 градуса, но ни очакваше последното каране за този маршрут София-Кейп Таун. Още след няколко минути започна отново да вали. Така първите 40 километра доста ни намокри. Температурата падна на 8 градуса. Очакваха ни около 500 километра. Беше ужасно за каране. Излязохме от Кейп Таун, а времето не се оправяше. Мони вече се беше вкочанил от студ на този "невероятен" мотор, тъй като стоеше още по-близо до асфалта и поемаше повече от дъжда. Пред нас се появиха все повече черни облаци. изминахме още 50 километра в дъжд и студ. Спряхме на пътя да се сгреем на топлината от двигателя. Мони реши да се върне, защото вече бяхме доста мокри и замръзнали, а ни чакаха още около 400 километра за да отидем до Иглен нос /Cape Agulhas/ и да се върнем. Аз реших да продължа, защото това беше крайната ми точка в това пътуване и не исках да се откажа, въпреки че наистина си беше много студено, а пред нас имаше да изкачим планина, над която облаците бяха много черни и не носеха нищо добро с тях. Така се разделихме и продължих. Започнах да изкачвам планината. Продължаваше да вали във всеки облак, под който минавах. Иначе природата беше невероятно красива - планини и зелени поляни. Завоите също бяха хубави, но доста мокри в това време. Едва последните 80 километра слънцето изгря. Приех го като награда за усилията да стигна. Температурата се качи до 15 градуса, но не се усещаше да е по-топло, защото близо до океана се появи много силен вятър. Отново минавах през малки градчета, доста подредени и чисти, но тук за разлика от тези към нос Добра надежда живееха главно черни. Така около 13.00 часа стигнах до Иглен нос. Това е най-южната точка на континента Африка. И тук има фар построен през 1848 година. Това е и мястото където се разделят Индийски океан и Атлантически океан. Разделянето е благодарение на теченията в Индийския океан. Течението по източното крайбрежие на Африка в южна посока точно на това място се обръща обратно към Индийски океан. При това обръщане се отделят огромни водовъртежи, които продължават на запад към Атлантическия океан и това е самото "разделяне". Иначе на това място няма телена ограда между двата океана. Индийски океанАтлантически океанТака изглеждат и дватаМного пусто и странно място. От тук човек наистина има чувство, че се намира на края на света. Духа доста силен вятър и двата океана са много бурни. Температурата беше 10 градуса. Сега се чувствах щастлив, че успях да стигна до тук след хилядите километри, които изминахме. Започна леко да вали, но въпреки това постоях още около час тук.Тръгнах обратно. Отново първите 80 километра бяха слънчеви и планините доста цветни.След това започнаха отново черните облаци. Валя ме три пъти. Минах през задръстване дълго 15 километра, причинено от тежка челна катастрофа и от ремонт на пътя. Бях все още усмихнат под каската от преживяното. Около 18.00 часа бях вече в апартамента. Леко измръзнал, относително сух и с лека тъга, че цялото пътуване приключи. Оставаше ни само прибирането.

10.08.2010г. - 69-ти ден.Днес отново беше ден за мързелуване. Стягахме багажа за да може утре да товарим моторите на самолета за България. Мони уговори да вземем кола под наем утре за да се помотаем из Кейп Таун след като приключим с моторите. И сега малко за моторите. Още по време на подготовката ни доста се чудихме как ще ги върнем до България. Искахме да е бързо, евтино и т.н. Започнахме да търсим из пътеписите за да видим как точно стават нещата. Намерихме две английски фирми и след като Мони им писа те отговориха с ужасните суми от 10 000 евро за двата мотора. А това бяха фирми ползвани от много хора пътуващи с мотори и пишейки после в пътеписите си как се пътува с малко пари. Ужасна работа. Говорихме с Мони за различни варианти. Българските фирми ни отказаха, защото превоза на два мотора било дребна работа и те нямали нищо да спечелят. Пък аз мислих да ги черпя по една бира ако свършат работа. В крайна сметка Мони написа мейл до фирма "Бомар Трейдинг Груп". Офертата от там беше най-добрата. Започна кореспонденция, в която уточнявахме къде да се докарат моторите, кога и от къде в Южна Африка. Някак ми беше странно, че една от най-големите фирми за карго превози в САЩ имат "далавера" да ни доставят моторите, пък тукашните нямат. Така с мейлите се запознахме, макар и не на живо със собственика на фирмата Любо. По начина, по който ни пишеше всичко изглеждаше, че ще се случи много лесно. Всъщност решихме с него да върнем моторите в България и така тръгнахме на път. В Африка си разменихме обаждания, мейли, съобщения и започна още повече да ни харесва организацията. Държахме връзка през доста време от пътуването ни и някак всичко изглеждаше толкова просто, че ние не мислихме въобще за прибирането. Беше отпаднал този ангажимент от нас. Малко преди Южна Африка бяхме определили датата за прибиране на моторите да е 13.08.2010г. и за това утре трябваше да ги оставим във фирмата, с която Любо беше уредил нещата. Нямам думи да изкажа благодарността си към Любо и фирмата му за перфектната организация и ниската цена от 7000 долара за двата мотора и нашите билети. Тази цена е по-малко от половината, която ни оферираха другите компании. А ние това и търсихме - да е евтино, бързо и качествено. Явно все още в тази фирма могат да се вместят тези три неща. Утре щеше да е реализацията на всичко, което бяхме уговорили и което Любо ни беше уредил.

11.08.2010г. - 70-ти ден.Днес отново станахме рано. В 08.30 часа пристигна колата, която Мони беше уредил под наем и в същото време Девън беше изпратил негов човек с ремарке за да натоварим КТМ-а и да го закараме до склада на фирмата, която щеше да транспортира моторите ни. И тръгнахме към тази фирма. Последен ден с моторите ни. Стигнахме и започнаха приятните изненади. До тук бяхме свикнали с всичко сами да се оправяме и сега беше малко странна организацията. Отидохме, посрещнаха ни много приятно, направиха ни кафе, докараха митничар да свери рамите и дадохме карнетите за да ги подпечатат. След това започнахме да чакаме друга фирма да дойде, която да опакова моторите. През това време започнахме подготовката им. Предишния ден Любо ни беше посъветвал да махнем от тях каквото може за да се намали обема, от там теглото и от там да ни излезе по-евтино от това, което ни беше казал като сума. Махнахме слюдите и огледалата и малко бензин източихме. При мен източването се оказа проблем, защото БМВ нямат такова вълшебно кранче и трябваше през единия инжектор с въртене на акумулатора да източвам, което щеше да ми свали отново всички тоци.

Пристигнаха и от фирмата за опаковане. Тези хора направо ме шашнаха. Работиха с такава скорост, че се налагаше да ги спирам за да мога да направя снимки. Браво. Аз такова нещо не бях виждал.Всичко се опакова много старателно и нямаше никакви рискове нещо да се счупи. Бяха наистина абсолютни професионалисти. Около обяд вече бяхме готови.Разделихме се с моторите, които щяха да пътуват за България. Беше наистина перфектна организацията по опаковането и подготовката за товарене на самолета на моторите и се чувствах спокоен, че всичко ще е наред. Първоначално се притеснявах как ще оставя мотора да пътува без мен, как ще пристигне, здраво ли ще е всичко. За мен мотора е по-важно да пристигне до България "жив и здрав" отколкото аз да се прибера здрав. Сега вече бях спокоен. Хиляди благодарности към Любо и "Бомар Трейдинг Груп" за перфектната организация и за цялата подкрепа в това наше пътешествие. По-интересното беше, че вечерта когато говорихме по телефона, Любо ни каза, че такъв вид карго от Южна Африка на мотори прави за първи път, но явно много добре беше организирал нещата. Хубаво е в едно такова пътуване да знаеш, че поне за една от важните му части не трябва да мислиш и да се притесняваш, защото има някой друг, който ще си свърши работата професионално. Това за пореден път ме накара да се замисля, защо и в България не могат така да работят фирмите - като кажат нещо, то просто да го направят, а не да има хиляди извинения защо не е станало, защо е закъсняло и т.н. Но си останах само с мисленето, защото отговора все още го търся.Така в този ден след като се разделихме с моторите не ни остана нищо друго освен да се качим в колата и да се поразходим малко в туристическата част на Кейп-Таун, където трябваше да изпълним голямата поръчка за доставка на вувузели. Обиколихме малко и вечерта се прибрахме в апартамента, защото Лоранс ни беше поканил на гости и нямаше как да не отидем. Това беше и за този ден. Остана съвсем малко.

12.08.2010г. - 71-ви ден.Вече без мотори днес решихме да обикаляме в Кейп Таун. От доста време от терасата си виждахме платото над града и беше време да се качим на него. Стигнахме до там малко трудно, защото малко пообъркахме пътя, но така е с GPS-и. В крайна сметка стигнахме. От високо беше красива гледката към града. Стигането до платото става с лифт, който изкачва доста голяма височина.Качихме се горе и ето какво видяхме от там.А горе луди не липсвахаЕто какво имаше и от другата страна на това плато.Слязохме долу за да се отправим отново към туристическата част на Кейп Таун, където са всички заведения, атракции и магазини. Там убихме малко време по залез слънце тръгнахме към апартамента.Последната гледка към Кейп Таун, но само за това пътуване.Прибрахме се в апартамента, стегнахме багажа за утрешния полет и с това приключи нашето посещение в Южна Африка. Е, обещахме си и тук да се върнем отново, защото много места останаха неоткрити за нас.

Последно: София - Кейп Таун 2010 - THE END