Азия - цялата история - Иран

07.06.2012

Шести ден. До границата с Иран ни оставаха само 240 километра. Тръгнахме около 08.00 часа. Пътят минаваше вече изцяло в кюрдската част на Турция или както си говорихме с едни местни на една от почивките ни, тук е Кюрдистан и хората са кюрди, а не турци. Всички много държат да ни обяснят тази разлика и говорят с някаква гордост за това. Пътят представляваше няколко планински прохода в които се изкачвахме до 2700 метра надморска височина, а най-ниската част е 1500 метра.

Ако не бяха и многото ремонти по маршрута всичко щеше да е песен докато карахме. Обаче не беше. На доста места липсваше каквато и да е настилка и беше доста прашно и мръсно. Заприличахме все едно се връщаме от дългото пътуване, а бяхме още в началото. Около 13.30 часа стигнахме границата. Тук времето се премести с час и половина напред и в Иран си беше около 15.00 часа. Минахме доста бързо със съдействието на местните чейнчаджии, които прередиха всякакви опашки за да ни оправят документите по-бързо. Естествено накрая сменихме при тях пари като за 1 долар ни дадоха 16000 реала, което се оказа много добър курс. От фейсбук се бях запознал с Хюсеин от Урмия, с който се уговорихме да се видим като минем границата. Минахме я. Вече бяхме в Иран. За мен това е второто пътуване в тази държава и се надявах да си изкарам добре както преди една година, а и на Мони да му хареса. От това КПП лесно се влиза, тъй като колкото и да е голяма бумащината, все се намира кой да помогне, пък и всички ни гледат одобрително. Някой се чуди какво правим тук, друг се радва, че има туристи в държавата му, трети пък гледа да изкара някоя пара, но като цяло всички са добронамерени и с всеки можеш с часове да си говориш. Малко преди Урмия се рещнахме с Хюсеин. Отказа да ни заведе до хотел, като настояваше да отседнем в къщата му, където много хора били нощували и нямало проблем. Много настояваше и решихме да приемем поканата. Хюсеин беше азер, като по-късно ни обясни, че в тази част на Иран повечето били такива, тъй като идвали от Азербайджан. Посрещна ни цялото му семейство – майка му, баща му, сестра ми и брат му на 6 години. Приятно семейство. Пихме доста чай, говорихме си за различни неща.

Присъствахме и на азерска сватба в онази и част, когато булката официално влиза в къщата на мъжа си.

От Хюсеин разбрах и защо никога не виждам в Иран големи мотори, а във всеки по-голям град има мото клуб. Забранено е да се кара мотор над 250 кубика по закон. Ако имаш голям мотор, то трябва да си член на мото клуб и тогава можеш да го караш само в петък и то само с групата от мотоклуба. Сам е забранено да се кара. Вечерта се разходихме из Урмия. Голям град, но доста мръсен и с ужасно движение. Започнахме и трудната "диета" - ориз и пиле и така още доста дни щяхме да изкараме.

По-късно се прибрахме в къщата на Хюсеин и ни постелиха на земята да спим, тъй като в семейството всички така спят.

Е, естествено това настояване да гостуваме на Хюсеин не беше безплатно и той ни поиска 50 долара за двамата. Малко дразнещо, тъй като за тези пари тук в Иран може да се намери доста приличен хотел, а във всеки парк може да се разпъне палатка и да се спи на земята, което пък е абсолютно безплатно и никой няма да направи проблем. Но след като приехме „гостуването” трябваше да минем и през това. Наистина видяхме цяла стена със снимки на пътуващи хора с мотори като нас, които са отсядали при Хюсеин. Явно човека си е намерил ниша за странични доходи. Така завършихме и този ден.

 

08.06.2012

Седми ден. Първата ни сутрин в Иран. Събудихме се изкривени от твърдото спане, пихме чай, натоварихме багажа, направихме си задължителните снимки с част от семейството и тръгнахме.

Започнаха и хубавите неща в Иран. Хюсеин ми купи СИМ карта, която струваше 12 долара, но разговора с България беше 20 цента на минута, което си е много по-евтино отколкото да се ползва роуминг. След това отидохме на бензиностанция да заредим. Едно момче си даде картата и така ни таксуваха по 4000 реала за литър бензин, като тук няма разлика какъв сипваш 95 или 93 – цената е една и съща. Двамата с Мони заредихме догоре и платихме 77000 реала, което при курс 1/16000 е около 5 долара. Е, на такива цени мога да не спирам да карам. Иначе нормалната цена за чужденци е 7000 реала, което пак е много евтино, но и при следващите ни зареждания все се намираше някой да си предложи картата. За днес имахме да изминем доста километри до Керманшах и за това около 08.30 часа вече бяхме на път. Движението в Иран е ужасно. Всеки кара без каквито и да е правила и с много газ. И понеже ние сме като някаква атракция всички искат да ни догонят, да ни изпреварят за да ни снимат с телефона си, а ако могат и да ни спрат е най-добре за тях. Нормално и тук са като при арабите – спокойни, не бързат, но като се качат на колите става все едно е даден старт на състезание. Вечи от всички пътувания в подобни държави бяхме свикнали на това движение и се забавлявахме. Пътят до Керманшах не предлага много атракции, но пък е приятен заради хубавия асфалт и планините през които се минава.

Въпреки, че не слязохме под 1200 метра надморска височина, температурата си беше около 30 градуса и стана горещо за каране. Тази част на Иран местните също я наричат Кюрдистан и те самите са кюрди. Така ни обясни един продавач на ягоди, при който спряхме да опитаме от местното производство.

Дори ни обясни, че мъжете с широките панталони са кюрди и по това се отличавали. Пътищата бяха хубави с доста завои, което ни помогна някак неусетно да минем тези над 500 километра за деня. Спирахме за малки почивки и отново на всяко място бяхме заобиколени от доста хора. Вече дойде момента, в който човек тръгнал да пътува по такива места започва да се чувства като някаква атракция. След изминати 540 километра влязохме в Керманшах. Голям град, с много зеленина и доста подреден и чист. Движението вече не ни правеше впечатление, тъй като свикнахме да караме като местните. Остана ни само да се наспим, тъй като умората започна да се натрупва. От утре ни предстояха интересните места за посещение в Иран.

 

09.06.2012

Осми ден. За днес отново ни очакваха доста километри. От Керманшах излязохме сравнително бързо и се отправихме към Бисотун. Това е малък град с комплекс, който включва както исторически, така и природни забележителности. Гравюри от епохата на Ахеменидите, надпис от Дарий, релеф от Мехрдад II, светилище на древните мидийски племена, както и планината Фархадтараш. Най-интересното и известно тук е клинообразното писмо на три езика – еламски, вавилонски и староперсийски, което описва събитията от годините 523-521 пр.н.е. Надписът изобразява триумфът на Дарий над магът Гаумата и метежните царе в края на 6 век пр.н.е. За съжаление сега релефа беше в реставрация от някакво срутване и не можахме да го видим. Изкарахме все пак там около половин час и се отправихме към Есфахан. Въпреки, че за целия ден не слязохме отново под 1300 метра надморска височина жегата започна много да ни мори. Беше със сигурност над 30 градуса. И днес беше само каране за да минем километрите до Есфахан, където ни предстоеше един ден почивка. Спирахме само да зареждаме и да пием чай и вода и продължавахме.

На една от почивките ни излязоха от фитнес клуб и незнайно защо решиха, че трябва на всяка цена да се снимат с нас и го приемаха като голяма чест. Та наредихме се с Мони като булка на сватба и само до нас заставаха различни „културисти” да се снимат, а ние се усмихвахме или по скоро по едно време само се зъбехме. Но важното е, че хората останаха щастливи от срещата ни и доволни от снимките.

Общо взето продължаваме да сме като някаква пътуваща атракция. В наша чест дори едни момчета подкараха 125 кубиковите си Хонди на задна гума и ние много се впечатлихме, понеже не сме виждали такива неща. Карайки моторите си и влизайки в някой град всички „мотористи” много обичат да ни изпреварят за да покажат колко са бързи техните машини. Ние ги оставяме да се радват и се забавлявахме с тях. Около 17.00 часа стигнахме в Есфахан. Наистина този град с право се води за най-красивия. Въпреки високите температури успяват да държат всичко в зелено и това е едно от нещата, което прави града уникален. Движението си е същото такова ужасно, но извън това останалите неща са много различни от всичко, което видяхме до тук. Есфахан е модерен град, много чист, което ме учуди предвид това, че е голям и е доста подреден. Единственото, което не се е променило от момента, в който влязохме в Иран е отношението на хората. Много любопитни, но и много гостоприемни към нас. Навсякъде ни канят на гости да пием чай, спрем ли някъде за почивка веднага започват да ни предлагат да седнем на сянка, вода и въобще са много любезни и услужливи. Намерихме си хотел, вечеряхме в някакъв местен ресторант, който беше много интересен в стар стил и много пълен. Имаше влюбени двойки, бизнес вечери, някакво празненство и всички сладко пиеха наливна бира сигурно пак с вкус на праскова. На мен още ми е странно как се пие такава бира с вечерята, защото аз бих я пил с десерта, но явно като няма друга хората са си свикнали с тази да вдигат наздравици. Иначе халбите са си истински. Така свърши и този ден. Вече се уморихме доста и за това утрешния ден го отдаваме на разходки и почивка.

 

10.06.2012

Девети ден. Днес се отдадохме на почивка от карането. Спахме до късно и тръгнахме да разглеждаме красивия Есфахан.  А трябваше да станем рано, тъй като около обяд вече става ужасно горещо, небето е бяло от слънцето и се образува нещо като мъгла над сградите. Есфахан е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Савафидите между 16-ти и 18-ти век и е третия по големина в Иран. Хотела, в който спахме беше близо до центъра и всичко можехме да стигнем пеша.

Първо се отправихме към моста Si-o-seh /Allahverdi Khan/,

след това минахме покрай моста / Joui, познат още като Choobi

и накрая стигнахме до най-красивия - моста Khaju, построен през 1650 от Шах Абас ІІ.

След кратка почивка на хладно продължихме към площада Naghsh-e-Jahan или още известен като имамски площад. Тук се намират най-голямата джамия в Есфахан – Шахската джамия, дворецът Али Капу и Джамията на шейх Лотфолах. Много красиво място, на което ми е трудно в момента да си представя, че преди векове е било игрище за поло.

Другата забележителност тук е огромния базар, който обикаля целия площад.

Естествено обиколихме всичко, до което можеше да се стигне, тъй като в момента се извършваха големи реставрации навсякъде. Така изкарахме до около 14.00 часа, след което се прибрахме пак да починем. Вечерта решихме да опитаме от местната кухня и си купихме от типична иранска закусвалня агнешки кебап, който до тук беше най-вкусното нещо, което ядохме. Храната иначе е също невероятно евтина. В ресторантите цените са нормални, но по малките ирански закусвални и заведения от типа за бързо хранене човек може да преяде за 2-3 долара. Хората продължаваха навсякъде да ни помагат. Влязохме в заведение за бързо хранене, където всичко е написано на персийски, никой не знае английски, а ние искахме да си поръчаме нещо, но стигнахме само до умно вперените погледи в надписите и картинките по стените, показващи менюто. Един човек стана от масата си, знаеше английски и ни помогна с поръчката. Ето така е навсякъде до тук в Иран. В град като Есфахан човек може да прекара 4-5 дни и няма да му доскучае. Има много интересни места за разглеждане, нощно време също е красиво да се видят мостовете и площада, но при нашата програма успяхме само това да видим, а и трябва да си оставим и за следващия път. Вечеряхме и се прибрахме да спим, защото решихме да тръгнем рано сутринта и да изпреварим колкото можем големите жеги.

 

11.06.2012

Десети ден. Днес отпочинали станахме много рано и в 06.00 часа вече пътувахме. Трябваше да стигнем Персеполис. Сравнитено бързо излязохме от Есфахан, но в този час няма много движение. Беше прохладно, а на места и студено и карането вървеше добре. Спирахме само за зареждане на гориво и продължавахме за да изпреварим жегата. Въпреки, че надморската височина е голяма температурата днес беше около 33 градуса, а ни предстоеше да походим пеша доста. Около 11.00 часа стигнахме и първата си спирка за деня – древната столица Pasargadae. Това е една от първите столици на ахеменидската империя, основана през шести век пр.Хр. от Кир II Велики във Фарс, родината на персийците. Тук като забележителности са гробницата на Кир, цитаделата Toll-e Takht и останките на два двореца и градини.

На мястото са останали много малко неща, но като цяло може да се добие представа колко голям град е бил.  Обиколихме всички забележителности и продължихме по маршрута. Следващата спирка бяха гробниците при Naqsh-e Rustam. Високо в скалите над пустинята са издялани 4 релефа на пръв поглед във формата на кръст, познати на местните като “Персийските кръстове”. Всъщност това са гробниците на 4 от владетелите от династията Ахемениди. В центъра на кръста има врата, която води към вътрешна зала в самата скала, където се намира каменната гробница.

Най – старата постройка на това място е една кубична сграда, която много прилича на кула, а е била използвана като олтар на зороастризмът на това място. Кубът на Зороастър е построен около 5 Век преди Христа.

Една от гробниците принадлежи на Дарий Велики, което е установено по добре съхранените надписи (522—486 до н. е.). Предполага се, че другите три са на следващите владетели цар Ксеркс I (486—465 до н. е.), Артаксеркс I (465—424 до н. е.), и Дарий II (423—404 до н. е.). Гробниците са така разположени, че имитират фасада на дворец, а релефите, изсечени под тях, представят различни моменти от историята на царската власт, свидетелстват за победите на царете над техните врагове. Седем изрязани в скалата релефни изображения показват как владетелите от династиите получават кралските знаци от Ахура Мазда – вестителят на доброто в зороастризма.

Мястото за мен си остава едно от най-интересните в Иран. Въпреки жегата, която ни настигна успяхме да обиколим всичко и се отправихме към Персеполис. Стигнахме и намерихме много евтин хотел точно до древния град. Изчакахме малко да си замине жегата и се отправихме към Персеполис вече с нормалните си дрехи и въоръжени с техника като японски туристи. Персеполис е столицата на Персия, основан от Дарий І Велики и всъщност е гръцкото име на древния персийски град Парса. Градът е наричан още ”Тронът на Жамшид”. Сроителството на този дворцов комплекс започва през 512г. Пр.Хр. и завършва след 150 години. Градът е опожарен от Александър Македонски през 330г. пр.н.е. Едно от първите неща, които се виждат е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи.

Портата води към невероятният дворцов комлекс Ападана. Тук кралете посрещали важните си гости и посетители. Най-голямата зала в Персеполис е Дворецът на 100-те колони.

Това е може би най-голямата зала строена по времето на династията на Ахеменидите. Използвана е от известният персииски цар Дарии І за тронна зала, а тук по надписите е означена като съкровищница. Истината само Дарий I може да каже. Над Персеполис в скалата се намират и двете гробници във формата на кръст на Артаксеркс ІІ (404-358г. пр.н.е.) и Артаксерск IІІ (358-338г. пр.н.е.).

Персеполис е интересно място. Няма много реставрирани неща, но е така запазен, че може да се добие представа за огромните мащаби на града за онова време. Обиколихме за около 2 часа и се върнахме в хотела, където се отдадохме на пълна почивка, съчетана с още по-пълен мързел. Утре отново ни очакваха доста километри за минаване на път за Язд.

 

12.06.2012

11-ти ден. Отново ранно ставане за да изпреварим жегата. В 07.00 часа вече пътувахме към Язд. Слязохме на около 1300 метра надморска височина и там си стана доста горещо. Пътят минаваше през част от пустинята, която е на 1600 метра надморска височина. Въпреки високите температури решихме за малко да пробваме как се кара навътре.

Не е много приятно ако не се дава много газ, въпреки, че тук е доста по-твърдо от Африканските пустини. Така на още няколко места излизахме от асфалта за да разнообразим скучното каране.

Вече ни оставаха около 25 километра, когато до град Тафт се откриха хубави гледки на интересни скали. Видяхме черен път, който води към скалите и тръгнахме по него за да видим, че не се стига до нищо.

Върнахме се отново на главния и след няколко метра друг път, който отново отива към скалите. И по него завихме и стигнахме до нещо като оазис. Интересно място, топло сухо, голи напечени от слънцето скали и изведнъж буен поток вода от нищото. Нямахме обяснение точно какво виждаме, но беше интересно. Имаше и доста хора излезли на пикник. И понеже иранците са много гостоприемни хора веднага от едно семейство дойде мъж, който ми предложи чай. Отидох при тях, извикахме и Мони и хората много се зарадваха на компанията ни. Говорихме си доколкото можехме, тъй като и на тях английския език не е роден, но поне се разбрахме кой от къде е. Прекрасен чай бяха направили, но по прекрасна беше динята с която ни черпиха. Приятни хора, които започнаха да настояват да останем при тях за обяд, но за съжаление трябваше да тръгваме към Язд.

Макар и малко километри да ни оставаха жегата доста ни мореше и ни караше да спим по моторите в движение. Взехме си довиждане и потеглихме. Тук доста ни впечатли град Тафт. Около него навсякъде е пустош и червени напечени от слънцето скали. И изведнъж изниква Тафт със страшна зеленина абсолютно навсякъде. Като голям оазис в нищото. Около 13.00 часа стигнахме и Язд. Намерихме хотела, в който бях миналата година и решихме да останем тук. Хотела е евтин и представлява стара къща на някой богаташ, запазена в стар стил, но съответно обзаведена за гости.

Вечерта се разходихме да разгледаме малко от нощния живот.

След това вече се отдадохме на вечеря, приказки и почивка в очакване на утрешния ден.

 

13.06.2012

12-ти ден. Още вечерта докато се шляехме из улиците на Язд се запознахме случайно с мистър Лорейн. Той се представи като екскурзовод и се разбрахме на следващия ден да ни развежда по забележителностите. И така днес в 08.00 часа въоръжени с фотоапарати се видяхме с мистър Лорейн пред хотела. С нас беше и Дан от Холандия, който пътуваше из Иран с влак и автобус. И тръгнахме. Първата ни спирка беше „Кулите на тишината”. Тук е запазено старо зороастрийско село с две кули на възвишенията. Според вярванията на зороастрийците телата на мъртвите замърсявали всичко, дори и огъня и по тази причина не били изгаряни, а отнасяни в тези кули. Каменната кула е с плосък покрив, който по краищата си бил малко по-висок от централната част. Покривът бил разделен на три концентрични кръга. Телата на мъжете се поставяли във външния кръг, на жените вътре във втория кръг, а на децата в най-вътрешния. Когато тялото се разложело от слънчевата светлина и било изядено от лешояди, костите, които оставали били събирани в голяма и дълбока дупка в центъра на кулата, където се разграждали. В селото се виждат древните постройки и резервоар за вода с две кули, които отвеждат пресен въздух, който увеличава влажността и по-бавно се изпарява водата.

Продължихме към друго интересно място, което и за мен беше нещо ново и много интересно. Близо до гр. Ardakan се намира местността Chak Chak. Това е едно от най-свещените планински светилища за зороастризма. Намира се в пустинята в централен Иран високо в скалите. Всяка година от 14 до 18 юни тук се събират зороастрийци от Иран, Индия и други страни на поклонение. През това време друг не се допуска до планината нито туристи, нито хора от друга вяра. Интересното тук е, че в близост няма никаква вода в пустинята, нито в планините. А на това място високо в скалата капе вода. Нормално повечето хора свързват търсенето на вода надълбоко в земята, а не високо в планината, но тук е обратно.

Естествено има легенда за това място. Nikbanou втората дъщеря на предислямския владетел на Персия Yazdegerd III от империята на Сасанидите е била притисната сама с коня си на това място от нахлуващата арабска армия през 640 година. Там тя се помолила на Ahura Mazda за закрила. В резултат планината се разцепила и прибрала Nikbanou. От тогава се вярва, че водата която капе са сълзите на Nikbanou. Каквато и да е легендата и до днес това място е свещенно и като природа е уникално. Пустиня, скали и във високото капе вода и има едно дърво на това място излязло от скалата. Горе са построени около 15 малки стаи за поклоници, но изван датите на поклонение всеки може да отседне тук, където разказват, че въздуха вечер е кристално чист, вижда се млечния път и е много вълнуващо.

Видяхме и дъга, без да е паднало и капчица дъжд.

Опитахме от сълзите на Nikbanou и продължихме към следващата ни спирка. Тя беше град Meybod. Град доста красив, не много голям, но е бил важна спирка по пътя на коприната. Първо спряхме в замъка Narin, който е и един от най-старите в Иран.

След това се отправихме към Кулата на птиците. Кула, която вътре има повече от 4000 ниши само за гълъби. Само за гълъби, за да се събират яйцата им. Кулата е така направена, че дори и змия да не може да се качи по нея.

От там отидохме в ледената кула. Невероятно съоръжение, в което допреди 70 години са правили лед. Вътре са съхранявали и зеленчуци. Наливали са по малко вода и понеже вечер температурата в пустинята пада под 0 градуса тя замръзвала и така докато се нъпални цялото дъно на помещението. След това запечатвали кулата и когато започвали да пристигат керваните на пролет по пътя на коприната са я отваряли и продавали леда. Този лед местните са заравяли в дупки в земята и така съхранявали хранителни продукти.

След кулата отидохме към мястото, в което са отсядали керваните по време на пътуването. Сега естествено мястото е запазено, но една част е превърната в ресторант, в който отсядат туристи и местни. Един вид пак отсядат пътуващи. Ресторанта беше уникален с много добра кухня.

След прекрасния обяд продължихме обратно към Язд. Градът-оазис е разположен навътре в пустинята и преди време също е бил важна спирка по Пътя на коприната. Тук най интересното са глинените къщи и религиозните паметници. Язд е и един от най-религиозните градове на Иран и се счита за център на зороастрийската религия. Улиците са много тесни, някои водят до малки площадчета. Разходихме се по тези малки улички, в които човек има чувството, че е в някаква древна приказка.

Ето и една стара врата. На нея има две различни дръжки за почукване в зависимост дали гостът търси в къщата жената или мъжът. По различен начин се чука и това всичко е направено да ни би случайно отвън да почука мъж и да излезе да отвори жената и да и види лицето, тъй като в домовете си ходят без забрадки.

Около 15.30 часа приключихме с обиколката, защото слънцето вече ни стопи и стана невъзможно за ходене. Всички магазини отдавна бяха затворили и беше пусто навсякъде. Остана ни само почивката до края на вечерта. Решихме да прекосим пустинята за да стигнем по-бързо в Машад и това означаваше да караме два дни на „прекрасното” слънце с „прекрасните” високи температури. По тази причина си легнахме рано да се опитаме пак да изпреварваме жегата на следващия ден. Язд остана един от най-интересните градове за нас в Иран.

 

14.06.2012

13-ти ден. Скучен и горещ ден. Днес тръгнахме около 08.00 часа местно време. Посоката беше Машад с идеята да минем през иранската пустиня за два дни. Отначало беше добре. Бяхме на високо, леко прохладно и приятно за каране. След около 100 километра за първи път от както сме в Иран слязохме под 1000 метра надморска височина. И това веднага си оказа влияние върху температурата. Стана доста горещо. Пустинята изглеждаше много неприветлива. Около нас се редуваха пясъчни дюни, скали с червен цвят и в по-голямата част равно навсякъде и посипано с дребни камъни.

Духаше и силен вятър, който допълнително вдигаше прах във въздуха и ни изсушаваше, въпреки, че се бяхме въоръжили с доста вода на гърбовете. Така в тази обстановка продължавахме да караме. Иначе пък всички шофьори на камиони ни поздравявахе с клаксон или с фарове или защото ни се радваха или защото ни смятаха за луди. Стана около 13.30 часа българско време когато слязохме на 670 метра надморска височина при град Tabas. Градът беше замрял. Всички се криеха от жегите, които сигурно бяха доста над 40 градуса, но нямахме как да разберем колко точно. Иначе градът е малък, но е като оазис сред пустинята. Има доста палми и друга зеленина, макар вече да започва да пожълтява. Не мога да си представя какво е тук през август месец, когато ни казаха, че е най-горещо през лятото. Спряхме на сянка пред някакво заведение да пием чай и да се съвземем малко. Стояхме доста време и бяхме изминали 400 километра в това приятно време. Ставаше все по-горещо и решихме да спрем да караме за днес, тъй като и следващите километри щяха да бъдат същия ад. Бяхме заредили бензин догоре и от стоенето на мотора ми на слънце и карането след това около 2-3 километра в търсене на хотел, горивото започна да излиза през преливника. Единствения хотел тук е по главния път за Машад. Малък, чист и е по 8 щ.долара на човек. Нищо особено, освен невероятния климатик в стаята.

Скрихме се вътре и след около 10 минути бяхме заспали от умора. Решихме сутринта да станем много рано за да караме колкото може повече време преди големите жеги. Днес въпреки всичко беше интересен ден. В тази част на Иран бяхме и двамата за първи път и след камилите по пътя и палмите в града някак видяхме друг Иран. Бяхме далеч от зелените градове около реките, високите планини и прохладното време, за което преди казвахме, че е много топло. Оставаха ни още два дни в Иран, които мислихме да изкараме в град Машад.

 

15.06.2012

14-ти ден. Днес станахме наистина рано и в 06.00 часа бяхме на път. В началото започнахме да се изкачваме в някаква планина и стана много приятно за каране. Първите 200 километра не ги усетихме. След изкачването следваше и спускане и така се редуваха докато не влязохме в планински проход между градовете Boshruyeh и Ferdows. Много красиво място между високи скали. Прохода се изкачва на 2600 метра надморска височина и с хубави завои за каране. Спряхме за малко да се насладим на гледките и продължихме. И така продължихме, че отново слязохме в ниското, температурата се покачи, жегата започна много да се усеща и на всичко отгоре мотора без причина започна да ми загрява и да губи мощност. Спряхме, изчакахме да се „охлади” и продължихме и след 30 километра пак същото. И пак същата процедура, пушене, псуване и почесване по главата. И пак продължихме. Качихме се за малко на високото и там яко газ и мотора пее и въобще не си и помисля да загрява. И пак странно. Слазохме в ниското, видях, че преливника е празен, долях вода с надеждата да се окаже това проблема, но малко преди Машад пак загря. Последните 130 километра се измъчихме, защото трябваше да държа скорост от 90 км/час за да не загрява, а уж бързахме да изпреварим жегата и да стигнем навреме. Влязохме в Машад. Огромен град и страшно много народ навсякъде, което ме учуди предвид жегата навън. Намерихме хотел и се скрихме от горещината. Бяхме доста изморени след 580 километра за деня и то с няколко непредвидени спирания. Около 18.00 часа излязохме да се побутаме с хората по улиците и да си купим вода. Хотела беше до една от големите забележителности на Машад базара Emam Reza и поради това тук има още повече хора. В базара може да се влезе може би около 20.00 часа вечерта, защото от вътре излиза адска жега. Ние предпочетохме външните улички с хилядите магазини за подправки, сладко, дрехи, обувки и други дребни неща от сорта на химикали, ключодържатели и запалки. Все едно сме на някой наш битак. Побутахме се с хората, купихме си вода и бисквити и се прибрахме в хотела. Утре ни предстоеше ден в Машад.

 

16.06.2012

15-ти ден. Днес беше ден, в който се събудихме без аларми на телефони и се наспахме колкото можахме. Последва едно мързеливо ставане, една бавна закуска и след това се въоръжихме с фотоапарати и тръгнахме към най-голямата забележителност на Машад – Imam Reza Srine Complex. Още със слизането пред хотел ни грабна огромната тълпа от хора запътили се към комплекса.

Сутринта по телевизията имаше пряко предаване от това място и по всичко навън личеше, че днес е някакъв ден за мюсюлманите. Стигнахме до комплекса, но там ме спряха и не ме пуснаха така въоръжен с цялата техника. Хилядите хора, които влизаха вътре също бяха претърсвани и пред входа имаше огромни опашки, на които може евентуално да се остави техниката на съхранение. Мони влезе, а аз останах да го изчакам навън. Машад е втория свещен град за мюсюлманите в света. Тук на година идват повече от 20 милиона на поклонение и по-точно на това място Imam Reza shrine, след което получават прозвището Mashtee, което не можах да открия какво точно означава.  Освен това и 17-ти юни е празник за мюсюлманите и това допълнително явно беше довело в града повече хора. Ясно беше защо е забранено снимането. След около 5 минути Мони излезе, каза, че е направил няколко снимки с телефона ама някакъв го видял и искал да му го вземе. Ето ги и тях.

Обиколихме комплекса от външна страна.

На главния вход сваляха някакви ковчези и ги вкарваха вътре и отново ужасно много хора прииждаха от всички места. Имаше мюсюлмани от различни държави, което личеше по облеклото. Комплекса наистина е грандиозен и огромен, но уви нямахме късмет да влезем да го разгледаме целия точно в днешния ден.

Но като се има предвид, колко неща останаха неоткрити за нас в Иран това спокойно можехме да го прибавим към тях за да се върнем друг път и да разглеждаме отново. Машад е хубав град с много строителство на хотели и с много зеленина.

В близост има и доста забележителности и е приятно място. Помотахме се малко, естествено слънцето започна да пари и се върнахме в хотела да пием чай. Починахме за около час и слязохме в паркинга да се заемем с мотора ми. Предишната вечер след няколко консултации с различни независими експерти стигнахме до извода да взема да махна термостата и да карам без него. И това и тръгнахме да правим. Беше истинска борба в свободен стил. Само ще отбележа, че за да се стигне до термостата трябваше да махна допълнителния резервоар, естествено с това и страничните предпазители на мотора, но за целта и предпазната тава отдолу, решетката на радиатора, но за това и предния калник и накрая да отвием леко самия радиатор за да измъкна термостата. Понеже всичко по мотора е тунинг, та за това стават толкова трудно нещата. Ако беше в оригиналния вид всичко щеше да свърши за около 15 минути. Обаче го извадих.

Последва едно още по-мъчително сглобяване на всичко, но след като не остана нито болт или гайка, явно бяхме успели. Запалих го, нищо не текна и така приключи ремонта. Утре тръгваме към Туркменистан, където е доста по-горещо и ще проличи дали съм решил проблема. Дано. Нямаше как да го тествам днес, защото това си го прави само когато си поиска, а и цялата операция отне около 3 часа и хич не ми се занимаваше после. С това и приключи „забавлението” ни в Машад. Това беше и последното място в Иран, на което бяхме и от тук утре ни оставаше да стигнем границата с Туркменистан. Някак този религиозен ден в Машад ни дойде малко в повече. Тук религията много си личи, като примерно в хотела стоя пред асансьора с иранци, ама като дойде само аз се качвам, пък те се правят, че не са за него. Жените гледат на друга страна като се разминаваме и такива други дребни знаци, каращи те да се чувстваш наистина чужденец. В другите части на Иран не ни направи впечатление, а и нямаше такова разделение, но тук като наистина един от най-религиозните градове се усещаше. Все пак да не забравяме, че бяхме в Иран. А това си е страна с много история в нея, много религия, много усмихнати хора и много зеленина. Определено си заслужава да се обиколи цялата за повече време.