Азия - цялата история - Турция

02.06.2012

Ето че дойде времето и за поредното ни приключение. Дългата подготовка, свързана с много нерви, средства и проблеми вече беше зад нас. Очакваше ни само забавлението от пътя в поредните „неоткрити” от нас страни.  Моторите бяха готови и ни оставаше само най-трудната задача - разделянето с близките.

И така беше ден първи от нашето пътуване. Ранно ставане за да можем да се видим с приятели на кафе преди да потеглим.

Учудващо за мен много хора бяха дошли да ни изпратят и да си развалят съботната почивка. Благодаря на всички. Поприказвахме около час и в 08.30 часа потеглихме към новото приключение. До границата не спирахме никъде, освен за по кафе. Влязохме бързо в Турция и започна досадното каране по магистралата. Така стигнахме Истанбул в доста натоварен час, но сравнително бързо успяхме да излезем от този град. Тук бензина вече беше стигнал 4.35 лири, което си е ужасно висока цена. А и всичко останало е също много поскъпнало. След Истанбул продължихме до Сапанча, където ни беше първата нощувка. Тук се видяхме с Янко и Саша и изкарахме вечерта заедно в сладки приказки и пожелания.

 

03.06.2012

Втори ден. Отново скучното и досадно каране по магистрала. Решихме след Аксарай да продължим към Гьореме и там беше втората ни нощувка.

Кападокия винаги е било интересно място за мен, тъй като всичко е като излязло от стара приказка.

 

04.06.2012.

Трети ден. Станахме рано за да се полюбуваме на гледките около Гьореме и да натоварим багажа по моторите спокойно.

По план трябваше да продължим към Адана, но при мисълта отново да караме по магистрала веднага решихме да променим маршрута от Гьореме към Малатия и така и направихме. Поне от тук щяхме да минем за първи път. Турция е много хубава и интересна държава, но когато човек е бил тук над 10 пъти всичко някак става скучно и единствената цел е да се премине по-бързо. Малатия се оказа доста голям град, за който по-късно разбрахме, че е и бизнес град. По тази причина не беше трудно да си намерим хотел за да нощуваме. На следващия ден ни очакваше Немрут.

 

05.06.2012

Четвърти ден. Не бързахме много, тъй като километрите за деня бяха малко. Тръгнахме към Немрут. От тази страна пътят беше доста живописен, с асфалт и малка част преди върха черен. За първи път бяхме на това място. Много интересно и гледките то върхя бяха впечатляващи.

Постояхме половин час и решихме да слезем от другата страна на планината за да продължим към Диарбекир. Слизането отново ни предложи забавление. Пътят около 30 километра е черен и това беше първата проба да караме с натоварените мотори по такова трасе. Тук вече абсолютно се убедих, че сме направили правилния избор на мотори за това пътуване. Карането по този път си беше чисто забавление, което трудно бихме постигнали с големите мотори, с които пътувахме за Африка. Слязохме от планината и продължихме към Диарбекир. За да не заобикаляме карахме направо към язовир Ататюрк, където хванахме ферибот за да преминем на отсрещния бряг. От там вече бързо стигнахме Диарбекир. За повечето от нас името на този град го свързваме с нещо ужасно, но всъщност това е един огромен модерен град. Много добре запазена стара част с къщи на бивши богаташи, които са превърнати в момента в ресторанти за атракция на туристите. Извън крепостната стена, която разделя стария от новия град има доста модерен живот с всички видове магазини, хотели, заведения, паркове и каквото се сети човек. Пренощувахме тук, но вече искахме да излизаме от Турция, защото колкото и да е хубаво цените са ужасно високи.

 

06.06.2012.

Пети ден. Типично за всяко пътуване вече започнахме да се питаме днес коя дата е и какъв ден сме. Някак човек спира да следи тези неща, когато е на път. Тръгнахме от Диарбекир към езерото Ван. Пътят отново беше скучен, с много ремонти, много прах и доста натоварен. Спирахме само да зареждаме по бензиностанциите, но местните хора, които главно са кюрди, много държат да поседнем, да пием по няколко чая и да си говорим. А и на нас ни беше интересно.

Около 15.30 часа стигнахме езерото Ван. Огромно като море, на което не се вижда края.

Решихме да не ходим до град Ван, а да останем да нощуваме в един малък хотел до езерото, но пък много евтин и чист. Така имахме повече време за почивка след препускането и километрите, които изминахме тези първи дни. А и можех спокойно да си настроя окачването на мотора, което ми беше прекалено меко и се чувствах като седнал в лодка в море с малки вълни. Отдадохме се на мързел на една от беседките на брега на езерото, където местните обичаха да си правят пикник. Утре вече излизаме от Турция и влизаме в Иран и интересната част от нашето пътуване започваше сега. Моторите се представиха много добре до тук и успяхме сравнително бързо да минем първите си километри.