На гости на мармотите по високите Алпи - Част 3

Ден 5-ти 26.08.2009г. – Има ли мармоти в Италия?
Сутринта ме изненада с температура от 20 градуса в 08.30 часа. Полюбувахме се на езерото и отново на път. Преди да тръгнем мой познат ми каза, че е чувал за два прохода в Алпите в Италианската част, от които по единия е минавал с кола. Били много хубави. Намерих ги на картата, като първия малко ме стресна, че е отбелязан с една бяла черта /нещо като пътека според легендата на картата, която имах – напомни ми Турция /. Точно те бяха последната изненада за пътуването. След прекрасния хотел потеглихме отново по панорамен път, минаващ през различни градове по брега на езерото Комо.

,







Навсякъде все си беше красиво. След това продължихме в посока гр. Ponte Di Legno. Точно от тук започва и първия проход в Италианските Алпи. Пейзажът отново стана планински





Бялата линия на картата се оказа много тесен планински път, но с хубав асфалт. Като казвам тесен, наистина тесен. Преди завой, мотористите свиркат, за да не отнесат някой колега отсреща. Колоездачите не ги знам какво правят като чуят мотор – вероятно просто скачат в драките... Гледахме разминаване на колоездач с кола. Колоездачът направо спря и се опря на скалата, за да успее колата една-едва да мине покрай него.



Освен това и доста стръмно се изкачваше, но настилката беше хубава и огромно удоволствие от карането по тези завои. Естествено имаше и спирки за снимки и за охлаждане.







Прохода се казва PASSO GAVIA и на най-високата си точка, докъдето се стига с превозно средство, височината е 2629м. Уникално място, отново пълно с всякакви мотористи. На върха има и хотел, но цените не проверих.











А в този мотор се влюбих



Тук поспряхме за малко да починем, да поснимаме и продължихме към втория проход, за който знаех само, че е по-висок. За пореден път се спуснахме в ниското, където беше пълно с красиви къщи, но странното беше, че всичко беше на немски и на всякакъв друг език, но не и на италиански. Чак по едно време Вики ме попита дали сме още в Италия и аз смело отговорих "Я, Я".





Стигнахме до гр.Бормио, откъдето започва и прохода – PASSO STELVIO. Това се оказа и втория по височина проход в Европа. Тук пътя беше малко по-широк, но пък обратните завои бяха страшно много. И страшно остри.







Температурата падна на около 11 градуса, а в ниското беше 30.







Стигнахме и най- високата точка на прохода, където се оказа доста по-цивилизовано в сравнение с предния проход. Тук има поне 6 хотела и то доста големи. Мястото се оказа наистина култово за мотористи, колкото и да мразя тази дума. Височината беше 2770м.





Продавачката в магазин за сувенири беше първата, която ни пита откъде сме, ама не знаеше за България, та Вики и обясни, че се намираме на картата под Румъния, а тя за там знаеше, защото румънци са идвали в магазина й, ама българи не са. Въпреки, че температурата беше ниска, това не ни попречи да седнем на външните маси на едно от многото заведения.



А около нас беше много красиво











На това място стояхме около два часа и не ни се тръгваше. Беше мрачно, студено, но много красиво на тази височина в Алпите. Все пак трябваше да тръгваме, че имаше още хубави завои за минаване.







Предварително бях казал на Вики, че мармотите живеят само в Австрия, и тя взела, че ми повярвала, ама някак й беше тъжно, без да види отново тези животинки и по тази причина спряхме да поогледаме дупките по планината около пътя. Е хвана ме, че лъжа, за около 5 минути. След известно време в гледане на дупки, се появи цяло семейство мармоти и познайте кой подскочи от радост. Падна голямо щракане.



Дойде време наистина да тръгваме, Вики каза, че се е „намармотила” и отново потеглихме. Е, да ама минах само 10 метра и три мармота излязоха точно до главите ни. От там последва боен вик зад мен ”спирай” и аз така се набутах в едни камъни, че после едвам се измъкнах. Важното е, че щастието беше пълно, точно както картата на фотоапарата със снимки на мармоти.





Вече е ясно, че мармоти има и в Италия. След голямата фотосесия на мармотите успяхме да слезем и от този проход. Последва едно яко каране с 50 км/час поради голямото движение, многото ремонти на пътя и в 20.00 часа финиширахме в едно градче Nalles в хотел „Sandhofer” /N46 32.604 E11 12.595/, където цената за двойна стая беше 35 евро. За този ден изминахме общо 301км с маршрут в Италия Menaggio - Ponte Del Passo – Morbegno – Edolo – Bormio - Prato Allo Stelvio – Merano – Nalles.
Не опитвайте да спите в Мерано. Красиво е, не знам с какво е известно, но в пансион три звезди извън центъра ни поискаха 68 евро на човек и отказаха да ни пуснат в тоалетната, като решихме да не спим там.

Ден 6-ти 27.08.2009г. Завръщането
Беше поредното слънчево утро. Свършиха всички планувани и случайни проходи, мармотите бяха далеч и трябваше да се прибираме обратно. Тръгнахме си от това малко градче, което се оказа с огромни ябълкови градини. За да разнообразим малко пътя бях направил маршрута покрай най-голямото езеро на Италия - Lago Di Garda. Тук също се оказа доста красиво място. Езерото е толкова голямо, че не му се вижда края и Вики често казваше „морето”. 







Нямаше как и тук да не се помотаме малко и да не опитаме тукашните гозби





Разгледахме малките курортни градчета. Пътят покрай брега на езерото е много живописен, но и много натоварен и са кара с досадно бавна скорост. Приключи забавната част за деня е трябваше вече да покараме, защото времето напредна, а имахме още доста път до Lido Di Jesolo – мястото, където мислих да нощуваме. Последва досадна магистрала, където въпреки четирите ленти в едната посока движението беше доста натоварено. Стигнахме и Lido Di Jesolo – курортен град на Адриатика, за който при предишното ни ходене в Италия ни бяха казали, че е курорта на Венеция. Всичко добре, обаче в хотелите отказваха да ни пуснат за една нощувка, като любезно ни отговаряха, че няма свободни стаи. Ядосани на това „гостоприемство” продължихме по крайбрежието към следващите курортни градчета, където отново се повтаряше едно и също – няма места или най-малко за две нощувки. Е да, ама ние искаме една и решихме да се отправим към Триест, където няма начин да не намерим нещо. По пътя имаше много къмпинги, които са превърнати в малки градчета, но и там нямаха място в бунгалата. Пътувайки по пътя стигнахме до гр.Duino и близо до магистралата видяхме хотел „Holiday Inn”. Понеже беше вече 20.00 часа решихме, че нощувката ще бъде тук. Известна верига хотели, но на този само името и цената му бяха останали. Все пак имаше къде да спим. Бяхме изминали 493км с маршрут гр.Nalles – езерото Lago Di Garda - Lido Di Jesolo - Duino