На гости на мармотите по високите Алпи - Част 2

Ден 3-ти 24.08.2009г. – По пътищата на MOTORRAD
Добре започна този ден. Едно хубаво слънце в Алпите. Ароматно кафе на припек и сега накъде? От картата, която купих предишния ден, пълна само с маршрути за мотори, си набелязах няколко, направих един и потеглихме. Целта ни днес беше да стигнем Швейцария, карайки само по панорамнии пътища из Алпите и никакви магистрали. Напуснахме хубавото хотелче. Пътищата отново прекрасни с много малки градчета и села с онези хубави цветни къщи.


,





Изкачвахме се и слизахме многократно от Алпите, като отново на места се появиха онези BIKERS POINT. Това са места с хубава гледка, предлагащи почивка на мотористите и пет карти с маршрути за мотори. Странното е, че не са скъсани или нещо надраскани. Тук освен да се полюбува на природата, човек може да си свери маршрута. И понеже тези места са направени за мотори, по пътищата отново страшно много мотористи. Аз лично такова движение на мотори не бях виждал никъде. На Вики и се схвана ръката от махане за поздрав.











При тази спирка се виждаше и най-високия водопад в Австрия, но до там може да се отиде само пеша, а нас малко ни домързя, а и ни чакаше Швейцария. Проходът се казва Gerlospass. Тук дотолкова е мислено за мотористите, че на байкързпойнтовете върху камъните има наслагани светлоотражатели, за да знае къде точно моториста да спре, преди да е предприел нежелан полет. Отново спирах доста често, та чак Вики се изнерви, ама нали и аз трябва да видя нещо и да позяпам в нищото в хубавата природа. А красоти – дал Бог – водопади, извиращи от ледници, ждрела, приказни гори, тук-таме отрупано с цветя селце или извисяващ се шпил на катедрала. Тук, за разлика от вчера, рязко се увеличи броя на кравите, та някои чак се биеха на пътя за атракция на шофьорите.







Природата се смени малко, като планината стана по-камениста, но къщите си останаха все така цветни







За малко се объркахме и се качихме на магистралата, но бързо поправихме грешката, като отново променихме маршрута и отново по панорамни пътища. Общо взето, ако караш и вече не виждаш други мотори, значи си объркал пътя. Влязохме в поредния Австрийски национален парк - Silvretta. Входът тук беше 10,50 евро за двамата с мотора. Тук се намира и езерото Silvretta. Задължителна спирка за кафе







малко почивка и продължихме надолу, където ни чакаше поредната порция хубави завои.





Стана вече около 18.00 часа , а бяхме все още в Австрия. Така излязох от Алпите и газ към границата. Тук естествено стана малко объркване откъде точно да влезем в Швейцария и накъде да караме, но в крайна сметка вече бяхме при лилавите крави. Минахме границата при гр.Hohenems /Австрия/ и гр.Heerbrugg /Швейцария/ Предварително си купихме и винетка за Швейцария, която струва 27 евро за цяла година и друга по-малка няма. Продължихме по маршрута за следващия ден, търсейки място за преспиване и влязохме отново в Алпите. Направи впечатление каква огромна разлика има между Австрия и Швейцария. Пътищата са по-лоши, понамаляха цветята по къщите, изчезнаха шницелите и се появиха вурстовете и навсякъде мирише на кравешки ....... неща. От много лутане се качихме пак по завои в Алпите до гр.Wildhaus, ама всъщност после разбрах как се казва, щото до него стигнах без да искам. Решихме да останем да нощуваме тук, че беше тихо и спокойно. Цените обаче ме сринаха тотално, но все пак времето беше напреднало и най-евтината стая беше 100 евро, ама с душ, че предлагали и стаи без душ, но по-евтини. . Отседнахме в HotelSonne /N 47 12.243 E009 21.064/, който се оказа много стар, но скоро ремонтиран.



В интерес на истината стаите са много хубави, банята също и има и ресторант. Сега някой ще каже, че стандарта в Швейцария е по-висок и сигурно е така, но аз лично до тук не видях на какво отгоре е по-висок. Следваше настаняването, вечерята - все процедури стандартни и описани при предишните дни. Общо за деня изминахме 441км.

Ден 4-ти 25.08.2009г. – Кучетата Санбернар
Сутрин в Швейцарските Алпи. Облачно време, ама ще отмине. Поемам дълбоко въздух и пак онази миризма на кравешки .... неща. Огледах се и навсякъде много чисто, пък „ухае”, та не се диша. Сигурен съм, че през половин час пръскат с този аромат нарочно. Хубавото беше, че миризмата рязко ускори нашето тръгване.
Още от вечерта, докато си миришехме онези кравешките, Вики каза, че видяла табела за Сан Бернардино и там може да е манастира с прочутата порода кучета. Седнах и направих маршрута, който отново беше само по панорамни пътчета и заради тези кучета стана малко напред-назад из Алпите. Всичко е готово и потеглихме. Крайната цел беше Италия и езерото Комо. Навлизайки в Алпите, Швейцария започна да става красива, та чак да ми харесва. Учудиха ме пътищата, които не бяха с асфалт, а с някаква странна настилка с фуги през 3 метра. Появиха се и кръпки на някои места, но пък завоите отново бяха от хубавите. Сигурно защото предния ден говорих, че тук не ми харесва, сега планината реши да си отмъсти и започна леко да вали. Процедурата по обличането на дъждобран тип гащеризон за мен е една от най-омразните по време на път, защото е свързана с адските чупки в различни посоки за да се напъхам в него, пък не съм от най-гъвкавите. Е, то разбира се, когато се облича по мързеливия начин е толкова трудно, но в крайна сметка успях и продължихме с изкачването. Навлязохме в прохода Lukmanierи така в лек дъжд стигнахме до езерото "Santa Maria". Височината беше 1919м .











Отново и в двете посоки имаше много мотористи и отново красивите Алпи. И понеже доста пъти повторих колко ми харесва вече Швейцария, дъждът спря. Продължихме към Сан Бернардино, като ако се избегне магистралата, както и направихме, се минава по панорамен път с много хубави завои и много добра настилка, вече от асфалт.









Така стигнахме до този прочут град Сан Бернардино. Много красив, с малко езеро D''Isola, обаче кучета не се виждат. Обиколихме целия град и нищо. Е, седнахме да обядваме в едно заведение и ни носят студена минерална вода и на бутилката какво да видим - етикет с надпис Сан Бернардино. То не било кучета, ами минерална вода. Е, пихме по една студена вода, щото много път бихме, за да я опитаме, посмяхме се малко и потеглихме обратно към границата с Италия. Колкото повече приближавахме границата, толкова повече надписи, имена на градове, архитектура и доста други неща бяха италиански.
Някак отново странно минахме границата, като точно преди един тунел имаше КПП, на което даже и не спряхме, защото полицая само махаше на всички да минават.



Или вече няма граници или е имало промоция, ама от неевропейска държава в ЕС не бях влизал по този начин. Границата пресякохме покрай езерото Lugano и след гр.Lugano /Швейцария/ в посока гр.Menaggio /Италия/ на езерото Комо. Вече сме в Италия. Минаваме плътно покрай езерото Lugano. Много красиво и вече рязко се промениха хората, къщите и въобще цялата обстановка.







Минахме езерото и отново след известно лутане стигнахме гр.Menaggio с езерото COMO. При този град се сливат двата ръкава и езерото е най-широко. Хотел намерихме сравнително бавно и то не защото нямаше места, а защото много го избирахме. Накрая го избрахме - хотел CORONA /N46 01.200 E9 14.372/. Хубав малък хотел, точно на брега на езерото с ресторант, с малък площад пред него, въобще голяма романтика.







Цената също беше много романтична – двойната стая със закуска 90 евро. А езерото наистина е много красиво.












Преди вечеря дори се качихме на влакче за панорамна обиколка.




Аз на такова возило не се бях качвал от детските си години и беше доста забавно. Така с тази разходка успяхме да разгледаме десетките стари аристократични вили по брега на това езеро с огромни собствени паркове. Повечето от тези къщи и сега се обитават, а някои са превърнати в музеи. Опитах и от прочутия италиански сладолед, но определено този в Дубровник е по-добър. Така стигнахме и крайната си цел за това пътуване, като за връщането бях оставил още една изненада. За този ден изминахме 358 км. с маршрут Wildhaus /Швейцария, онова с кравешките/ - Buchs – Sargans – Chur – Ilanz – Mustr – Platta – Biasca –Castione- San Bernardino – обратно до Castione – Bellinzona – Lugano – границата Швейцария Италия – Menaggio.